| Глава 3 |
1 |
Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
|
2 |
Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
|
3 |
Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
|
4 |
Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
|
5 |
Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
|
6 |
Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
|
7 |
Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
|
8 |
Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
|
9 |
Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
|
10 |
Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
|
11 |
Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
|
12 |
Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
|
13 |
Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
|
14 |
Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
|
15 |
Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
|
16 |
При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
|
17 |
Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
|
18 |
И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
|
19 |
Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
|
20 |
Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
|
21 |
Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
|
22 |
Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
|
23 |
Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
|
24 |
Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
|
25 |
Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
|
26 |
Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
|
27 |
Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
|
28 |
Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
|
29 |
Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
|
30 |
Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
|
31 |
Защото Господ не отхвърля до века.
|
32 |
Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
|
33 |
Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
|
34 |
Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
|
35 |
Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
|
36 |
Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
|
37 |
Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
|
38 |
Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
|
39 |
Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
|
40 |
Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
|
41 |
Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
|
42 |
Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
|
43 |
Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
|
44 |
Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
|
45 |
Направил си ни като помия и смет всред племената.
|
46 |
Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
|
47 |
Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
|
48 |
Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
|
49 |
Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
|
50 |
Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
|
51 |
Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
|
52 |
Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
|
53 |
Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
|
54 |
Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
|
55 |
Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
|
56 |
Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
|
57 |
Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
|
58 |
Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
|
59 |
Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
|
60 |
Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
|
61 |
Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
|
62 |
Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
|
63 |
Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
|
64 |
Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
|
65 |
Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
|
66 |
Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
|