| Глава 42 |
1 |
А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг?
|
2 |
Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.
|
3 |
Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет.
|
4 |
А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.
|
5 |
И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.
|
6 |
А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.
|
7 |
А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.
|
8 |
(А при все, че Иосиф позна братята си, те не го познаха).
|
9 |
Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.
|
10 |
А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.
|
11 |
Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.
|
12 |
Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.
|
13 |
А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.
|
14 |
А Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.
|
15 |
Ето как ще бъдете опитани: В името на Фараона*, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.
|
16 |
Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, в името на Фараона*, наистина вие сте шпиони.
|
17 |
И ги постави под стража за три дена.
|
18 |
А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:
|
19 |
Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди+,
|
20 |
па ми доведете най-младият си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.
|
21 |
И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.
|
22 |
А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.
|
23 |
А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.
|
24 |
И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.
|
25 |
Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.
|
26 |
А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там.
|
27 |
Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.
|
28 |
И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?
|
29 |
И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило.
|
30 |
Рекоха: Човекът, който е господар на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци дошли да съгледат страната.
|
31 |
Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;
|
32 |
дванадесет братя сме, синове на един баща*; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.
|
33 |
И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете жито за гладните си домочадия+ и си идете,
|
34 |
па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.
|
35 |
А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите му беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.
|
36 |
Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!
|
37 |
А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.
|
38 |
А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.
|