Глава 21

  Ето съдбите, които ще представиш пред тях.  

  Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.  

  Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.  

  Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам.  

  Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,  

  тогава господарят му ще го заведе пред съдиите*, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.  

  Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.  

  Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея , то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.  

  Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.  

  Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.  

  И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.  

  Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.  

  Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да побегне.  

  Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.  

  Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.  

  Който открадне човек и го продадеде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.  

  Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.  

  Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;  

  и ако последният се придигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.  

  Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.  

  Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока*.  

  Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.  

  Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,  

  око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,  

  изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.  

  Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.  

  И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.  

  Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.  

  Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му , но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.  

  Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.  

  Било че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му се направят.  

  Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.  

  Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,  

  притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.  

  Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.  

  Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.