| Глава 6 |
1 |
А Иов в отговор рече: -
|
2 |
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
|
3 |
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
|
4 |
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
|
5 |
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
|
6 |
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
|
7 |
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
|
8 |
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -
|
9 |
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
|
10 |
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
|
11 |
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
|
12 |
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
|
13 |
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
|
14 |
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
|
15 |
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
|
16 |
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
|
17 |
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
|
18 |
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
|
19 |
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
|
20 |
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
|
21 |
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
|
22 |
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
|
23 |
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
|
24 |
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
|
25 |
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
|
26 |
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
|
27 |
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
|
28 |
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
|
29 |
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
|
30 |
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
|