Глава 16

  Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.  

  Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.  

  Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.  

  Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.  

  Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.  

  С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.  

  Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.  

  По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,  

  Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.  

  Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.  

  Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.  

  Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.  

  Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.  

  Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.  

  В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.  

  Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.  

  Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.  

  Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.  

  По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.  

  Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.  

  Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.  

  Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.  

  Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.  

  Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.  

  Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,  

  Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.  

  Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.  

  Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.  

  Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;  

  Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.  

  Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.  

  Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.  

  Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.