| Глава 3 |
1 |
И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.
|
2 |
И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.
|
3 |
Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.
|
4 |
Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.
|
5 |
А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.
|
6 |
И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.
|
7 |
Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.
|
8 |
И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Йордан, и от местата около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел.
|
9 |
И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.
|
10 |
Защото беше изцелил мнозина, така че онези, които страдаха от язви, натискаха Го, за да се допрат до Него.
|
11 |
И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.
|
12 |
Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.
|
13 |
След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него.
|
14 |
И определи дванадесет души, за да бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват,
|
15 |
и да имат власт да изгонват бесове.
|
16 |
Определи: Симона, на когото даде и името Петър;
|
17 |
и Якова Заведеев и Якововия брат Йоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гръма,
|
18 |
и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот,
|
19 |
и Юда Искариотски, който Го и предаде.
|
20 |
И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.
|
21 |
А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.
|
22 |
И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.
|
23 |
Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатаната?
|
24 |
Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.
|
25 |
И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.
|
26 |
И ако Сатана е възстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.
|
27 |
Обаче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.
|
28 |
Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;
|
29 |
но ако някой похули Святия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.
|
30 |
Това рече Той, защото казваха: Има нечист дух.
|
31 |
Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън, пратиха до Него да Го повикат.
|
32 |
А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.
|
33 |
И в отговор им каза: Коя е майка Ми? Кои са братята Ми?
|
34 |
И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!
|
35 |
Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.
|