| Глава 5 |
1 |
И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна.
|
1 |
О И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.
|
2 |
И като излезе от ладията, начаса Го срещна от гробищата човек с нечист дух.
|
3 |
Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;
|
4 |
защото много пъти бяха го вързвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.
|
5 |
И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.
|
6 |
А като видя Исуса отдалеч, завтече се и Му се поклони;
|
7 |
и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.
|
8 |
(Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).
|
9 |
И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.
|
11 |
А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.
|
12 |
И бесовете Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.
|
13 |
Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.
|
14 |
А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.
|
15 |
И като дохождат при Исуса, виждат хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.
|
16 |
И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.
|
17 |
И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.
|
18 |
И когато влизаше в ладията, тоя, който бе по-напред хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.
|
19 |
Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе.
|
20 |
И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.
|
21 |
Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.
|
22 |
И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,
|
23 |
и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.
|
24 |
И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.
|
25 |
И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,
|
26 |
и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,
|
27 |
като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.
|
28 |
Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
|
29 |
И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.
|
30 |
И веднага Исус като усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?
|
31 |
Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?
|
32 |
Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.
|
33 |
А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.
|
34 |
А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.
|
35 |
Докато Той още говореше, дохождат от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?
|
36 |
А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.
|
37 |
И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Йоан.
|
38 |
И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много.
|
39 |
И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.
|
40 |
А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.
|
41 |
И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи: Момиче, тебе казвам: Стани.
|
42 |
И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.
|
43 |
И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.
|