| Глава 13 |
1 |
В същото време присъствуваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.
|
2 |
И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?
|
3 |
Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.
|
4 |
Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?
|
5 |
Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.
|
6 |
Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.
|
7 |
И рече на лозаря: Ето, три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?
|
8 |
А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;
|
9 |
и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.
|
10 |
И една събота Той поучаваше в една от синагогите;
|
11 |
и ето една жена, която имаше дух, който - беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.
|
12 |
А Исус, като я видя, повика я и рече -: Жено, освободена си от немощта си.
|
13 |
И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.
|
14 |
А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.
|
15 |
Но Господ в отговор му рече: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осеела си от яслите и го завежда да го напоява?
|
16 |
А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?
|
17 |
И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.
|
18 |
Каза прочее: На какво прилича Божието царство? И на що да го уподобя?
|
19 |
Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.
|
20 |
И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?
|
21 |
Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
|
22 |
И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.
|
23 |
И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А Той им каза:
|
24 |
Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,
|
25 |
след като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.
|
26 |
Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици Си поучавал.
|
27 |
А Той рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.
|
28 |
Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.
|
29 |
И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.
|
30 |
И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.
|
31 |
В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди Си оттук, защото Ирод иска да Те убие.
|
32 |
И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето, изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.
|
33 |
Обаче трябва днес и утре, и други ден да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.
|
34 |
Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си, под крилете си, но не искахте!
|
35 |
Ето, оставя се вам дома ви пуст; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен, Който иде в Господното име.
|