| Глава 20 |
1 |
След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
|
2 |
И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.
|
3 |
И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония,
|
4 |
И придружиха го до Азия Берянина Сосипатър Пиров, и от Солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.
|
5 |
А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;
|
6 |
и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.
|
7 |
И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.
|
8 |
И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.
|
9 |
И едно момче, на име Ефтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.
|
10 |
Но Павел слезе и, като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
|
11 |
След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
|
12 |
А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.
|
13 |
А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, дето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.
|
14 |
И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.
|
15 |
И оттам като отплувахме, на утрешния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.
|
16 |
Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.
|
17 |
А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.
|
18 |
И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас
|
19 |
в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи, и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
|
20 |
как не се посвених да ви изява всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и къщите,
|
21 |
като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
|
22 |
И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
|
23 |
освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че вързвания и скърби ме очакват.
|
24 |
Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
|
25 |
И сега, ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
|
26 |
Затова, свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
|
27 |
защото не се посвених да ви изява всичката Божия воля.
|
28 |
Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която той придоби със собствената си кръв.
|
29 |
Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
|
30 |
и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
|
31 |
Затова, бдете, и помнете, че за три години, дене и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
|
32 |
И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.
|
33 |
Никому среброто или златото или облеклото не съм пожелал.
|
34 |
Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.
|
35 |
Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как той е казал, По-блажено е да дава човек отколкото да приема.
|
36 |
Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
|
37 |
И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха.
|
38 |
наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
|