Bulgarian Bible

Юда 1

Римляни

Index

Глава 1

1


 

  Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога,  

 

 


2


 

  (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания),  

 

 


3


 

  за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,  

 

 


4


 

  а по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;  

 

 


5


 

  чрез когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всичките народи;  

 

 


6


 

  между които сте и вие призвани от Исуса Христа:  

 

 


7


 

  до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.  

 

 


8


 

  Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят.  

 

 


9


 

  Понеже Бог, Комуто служа с духа си в благоденствието на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,  

 

 


10


 

  молящ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.  

 

 


11


 

  Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,  

 

 


12


 

  то ест, за да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, която е и ваша и моя,  

 

 


13


 

  И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас както между другите народи; но досега съм бил възпиран.  

 

 


14


 

  Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени;  

 

 


15


 

  и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.  

 

 


16


 

  Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после на езичника.  

 

 


17


 

  Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее".  

 

 


18


 

  Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятсвуват на истината чрез неправда.  

 

 


19


 

  Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.  

 

 


20


 

  Понеже от създанието на това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.  

 

 


21


 

  Защото, като познаха Бога, не Го просвавиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.  

 

 


22


 

  Като се представяха за мъдри, те глупееха,  

 

 


23


 

  и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици; на четириноги и на гадини.  

 

 


24


 

  Затова, според страстите на сърцата им, Бог ги предаде на начистота, защото да се обезчестят телата им между сами тях, –  

 

 


25


 

  те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин.  

 

 


26


 

  Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено.  

 

 


27


 

  Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздеяние на своето нечестие.  

 

 


28


 

  И понеже отказваха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,  

 

 


29


 

  изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба;  

 

 


30


 

  шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си,  

 

 


31


 

  безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;  

 

 


32


 

  които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.  

 

 


Римляни 2

 

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: