Глава 1

  Павел, с Божията воля апостол Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахаия:  

  Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.  

  Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.  

  Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.  

  Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.  

  Но, ако ни наскърбяват, това е за ваша утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.  

  И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.  

  Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си:  

  даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си, – за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.  

  И Той ни избави от толкоз близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,  

  като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради стореното на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.  

  Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не са плътска мъдрост, а са Божия благодат.  

  Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,  

  (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.  

  С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,  

  като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.  

  Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?  

  Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не?  

  Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;  

  понеже в Него е Да за всичките Божи обещания, колкото и много да са; затова и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.  

  А тоя, който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,  

  Който ни е запечатил, и е дал в сърдцата ни Духа в залог.  

  Но аз призовавам Бог за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;  

  защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.