Глава 2

  Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.  

  Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?  

  И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.  

  Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.  

  Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).  

  За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;  

  така че сега вече ( Гръцки: Напротив.) вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.  

  Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.  

  Понеже затова и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.  

  А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,  

  да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.  

  А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело,  

  духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.  

  Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.  

  Защото пред Бог ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.  

  На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?  

  Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.