Глава 4

  Казвам още: До тогаз, докато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, ако и да е господар на всичко,  

  но е под надзиратели и настойници до назначения от бащата срок.  

  Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните учения на света;  

  а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона,  

  за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.  

  И понеже сте синове, Бог изпрати в сърдцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!  

  Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то си Божий наследник чрез Христа.  

  Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове;  

  а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални учения, на които наново желаете да робувате?  

  Вие пазите дните, месеците, времената и годините.  

  Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви.  

  Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз станах като вас. Не сте ми сторили никаква неправда,  

  но сами знаете, че на първия път ви проповядвах благовестието, вследствие на телесна слабост;  

  но пак, това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.  

  Тогава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствувам за вас, че, че ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали.  

  Прочее, аз неприятел ли ви станах, понеже постъпвам вярно с вас?  

  Тия учители ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат от нас, за да търсите тях ревностно.  

  Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то на всяко време, а не само, когато се намирам аз между вас.  

  Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас,  

  желал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.  

  Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли що казва законът?  

  Защото е писано, че Авраам имаше два сина, един от слугинята и един от свободната;  

  но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание.  

  И това е иносказание, защото тия жени представляват два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.  

  А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си.  

  А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка;  

  защото е писано: "Весели се, неплодна, която не раждаш; Възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки, Защото повече са чедата на самотната, нежели чадата на омъжената".  

  А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание.  

  Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега.  

  Обаче, що казва писанието? "Изпъди слугинята и сина й; защо, синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната".  

  За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.