Глава 1

  Павел и Тимотей, слуги Исус Христови, до всичките в Исуса Христа светии, които са в Филипи, заедно с епископите и дяконите:  

  Благодат и мир да бъде на Вас от Бога, нашия Отец и от Господа Исуса Христа.  

  Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас,  

  винаги във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост,  

  за вашето участие в делото на благовестието, от първия ден дори до сега;  

  като съм уверен именно в това, че оня, който е почнал доброто дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа.  

  И право е да мисля това за всички вас, понеже ви имам на сърце, тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта, както в оковите ми, тъй и за защитата и в утвърждението на благовестието.  

  Защото Бог ми е свидетел как милея за всички ви с милосърдие Исус Христово.  

  И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна,  

  за да изпитате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа,  

  изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога.  

  А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието,  

  до толкоз, щото стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христа;  

  и повечето от братята на Господа, одързостени от успеха в оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието слово без страх.  

  Някои наистина проповядват Христа дори от завист и от препирлив дух, а някоъ и от добра воля.  

  Едните правят това от любов, като знаят, че съм изпратен да защищавам благовестието;  

  а другите възвестяват Христа от партизанство, не искрено като мислят да ми турят тяга в оковите ми.  

  Тогава що? Само туй, че по всякакъв начин, било присторено или истинно, Христос се проповядва; и затова аз се радвам, и ще се радвам.  

  Защото зная, че това ще излезе за моето спасение чрез вашата молитва и даването на мене Духа Исус Христов,  

  според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но, че, както всякога, така и сега ще възвелича Христа в тялото си с пълно дръзновение, било чрез живот, или чрез смърт.  

  Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка.  

  Но ако живея в тялото, това значи плод от делото ми; и така що да избера не зная,  

  но съм на тясно между двете, понеже имам желание да отида и да бъда с Христа, защото, това би било много по-добре;  

  но да остана в тялото е по-нужно за вас.  

  И като имам тая увереност, зная, че ще остана и ще пребъда с всички вас за вашето преуспяване и радост във вярата;  

  тъй щото, чрез моето завръщане между вас, да можете поради мене много да се хвалите в Исуса Христа.  

  Само се обхождайте достойно на Христовото благовестие, тъй щото, било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно във вярата на благовестието,  

  и че в нищо не се плашите от противниците; което е и доказателство за тяхната погибел, а на вас за спасение, и то от Бога;  

  защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него;  

  като имате същата борба, каквато сте видели, че аз имам, и сега чувате, че съм имал.