Глава 2

  Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на туй, което сме чули, да не би да го изгубим някога.  

  Защото словото изговорено чрез ангели стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,  

  то как ще избегнем ние, ако пренебрегваме едно толкова велико спасение, което отначало прогласено он Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха чули:  

  като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни, велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?  

  Защото не на ангели подчини бъдещия свят, за който говорим;  

  но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш?  

  Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си;  

  Всичко си подчинил под нозете му". И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.  

  Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.  

  Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение.  

  Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя.  

  казвайки: "Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието";  

  и пак: – "Аз на Него ще уповавам" и пак: – "Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог".  

  И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола,  

  и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.  

  (Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство).  

  Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.  

  Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.