| Глава 5 |
1 |
Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците,
|
2 |
такъв първосвещеник, който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ,
|
3 |
и за това е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си.
|
4 |
А както никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон,
|
5 |
така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син. Аз днес Те родих";
|
6 |
както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века. Според чина Мелхиседеков".
|
7 |
Тоя Христос в дните и в плътта Си, като принесе в силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,
|
8 |
ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,
|
9 |
и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,
|
10 |
наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.
|
11 |
Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.
|
12 |
Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.
|
13 |
Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец;
|
14 |
а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.
|